“Здравей, как си?”/ No more small talk
Умението да общуваме и озвучаваме мислите и чувствата си е едно от най-големите ни преимущества пред животните. А същевременно те понякога успяват да се изразяват много по-добре от нас.
Липсата на съдържание в “Small talk” е нещото, което винаги ме е изморявало и напрягало до безкрайност. Изкуствен пълнеж на излишното време, което нямам.
И по време на изолацията осъзнах каква огромна нужда имам да си почина именно от този тип общуване. Моментът, в който всички бяха фокусирани основно върху себе си и здравето си и се опитваха да се адаптират към ситуацията, беше една прекрасна възможност за мен да си подаря тишина и спокойствие. Искрено вярвам, че всеки, избрал да използва това време за себе си, е спечелил нещо ценно, което да приложи завинаги, а защо не и да предаде нататък.
Моят ценен урок беше да възстановя връзката със себе си и да кажа край на безсмислените разговори тип “отбий номер”. Причината да споделям мислите си с вас е породена от силното ми желание да давам и ако този “материал” достигне до поне един от вас и го докосне, то мисията ми ще бъде изпълнена.
От доста време насам забелязвам, че обичайното “Здравей, как си?” се е превърнало по-скоро в дежурно “предястие” при стартирането на разговор, отколкото в искрен въпрос, какъвто всъщност е, и много често отговаряме по навик “Добре, работя!”. Обичам да се шегувам с по-близките си, че работата е действие, а не състояние. Замислих се колко често и аз отговарям по навик или, признавам си, понякога с елемент на престорена любезност. Разбира се, че зависи от това кой пита. Далеч съм от мисълта, че трябва да се разказваме на всеки, но когато става въпрос за най-близките ни, тези, които наистина се интересуват как сме, тези, които винаги са до нас или тези, около които не можем да бъдем по ред причини, е хубаво да се замислим за малко по-дълбок отговор от тривиалното “бивам”. Да отделим време, дори и да сме заети.
Моят макар и непоискан съвет към всички, които “слушат”, е: Общувайте с най-милите си! По-често. Ясно и открито. Без да си мерите приказките, за да не ги ядосате, или натоварите, или за да сте удобни. Не сте обувки, за да сте удобни. Ако не сте удобни, да ви връщат без да се замислят. Неудобните обувки, колкото и да си въобразяваме, че като ги поносим и разтъпчем, ще ни станат, най-много да ни направят рани. Не се страхувайте да изразявате чувствата си. Не приемайте емоциите си за слабост! Емоциите са най-ценното богатство за душата ни!
Понякога е много по-силно да се изправим пред най-важните, да се разголим с всичките си чувства и мисли, отколкото да се правим на ударени, че всичко ни е наред и да затваряме в себе си една жива емоция, която да ни самоунищожава. Емоциите са като вряща вода в тенджера. Колкото и да слагаме капак отгоре, водата си ври. Ние решаваме дали ще изкипи, изври естествено или ще спрем котлона. Голяма част от проблемите в отношенията между хората идва от липсата на искрена комуникация. Винаги съм казвала: “Хората виждат и чуват само това, което изберем да им покажем. Ние избираме с кого да споделим времето си и дали ще носим маска или не.”
А вие как сте? Какво се случи с вас по време на извънредното положение? Погледнахте ли вътре в себе си? Извадихте ли си нещо ценно, което да приложите и предадете нататък?
Пазете се и бъдете здрави! Всякак.
Ирина
