Защо водя курсове и си “давам” занаята?
“Защо водиш курсове?”, “Защо си даваш занаята?”, “Защо обучаваш конкуренция?”, “Луда ли си?” – Ако получавах по килограм восък всеки път, когато ми задават подобен въпрос, трябваше да наема огромен склад извън града, за да го складирам.
За да отговоря, трябва да се върна малко назад в историята…
Когато започнах да правя свещи, преди близо 15г, нямаше Pinterest, нямаше Instagram, TikTok…, Facebook се ползваше основно за отглеждане на виртуални ферми и свързване със стари приятели, DIY клипчетата в YouTube не бяха нещо популярно, ако въобще съществуваха.
Така се озовах в един напълно непознат за мен свят с много въпросителни и почти никакви отговори.
Повечето от вас знаят историята на първата ми свещ – купих няколко пакета чаени свещи с различни цветове и аромати, разтопих ги и започнах да ги изливам, напъхах един куп сухи листа, цветя, мъниста, камъни и така сътворих една бомба със закъснител, която Слава Богу и до ден днешен не е запалена, пожене 100% ще гръмне.
И така започнах да правя свещи за подаръци, които, признавам си, за мен не бяха нищо особено, но приятелите ми много им се радваха. Фитилът ми все още не беше запален. Беше хоби, беше възможност да изразя себе си, но не напълно. Нещо ми липсваше.
Свързах се с фирма, доставчик на суровини. Никой, разбира се, не ме взимаше насериозно с моите поръчки от 5кг восък, те продаваха тонове. Наричаха ме “хоби сегмент” и то така си беше.(Сега ми пращат мостри от техни разработки за проба и мнение, но това е друга тема). Един единствен служител в тази фирма, Ники, който тогава работеше в офиса, ми обръщаше внимание и с търпение отговаряше на всичките ми въпроси. “Какъв восък, защо такъв восък, каква е разликата между този и онзи, ами фитила…този по-добър ли е, може ли да поръчам 5бр, а по 1кг от всички восъци, може ли да ги смеся, този е по-мек, онзи твърд, защо така, колко аромат, на каква температура…. ?” Побърквах го! Малко по-малко започнах да влизам в час, но все още нещо липсваше.
Една декемврийска вечер, докато с едната ръка разбивах айсинг, за да декорирам коледни сладки за моите приятели, а с другата наливах свещи за Secret Santa в офиса, се увъртях и забравих да добавя аромат в едната купа с восък. Ароматът се добавя непосредствено преди наливане на определена температура, която аз бях изпуснала и восъка беше започнал да хваща коричка. Е, мързеливия и уморен телец в мен си каза “няма да го разтопявам отново, ще сложа малко аромат и ще го разбъркам по-енергично и ще се разтвори”. Започнах да бъркам и забелязах, че сместа побелява и започва да прилича на айсинга за сладките.
И “О, чудо” точно в този момент в мен някаква изключително силна емоция започна да се надига и си казах “Тук има нещо…”. Грабнах една чаша, напълних я с кафяв восък, взех една лъжица и буквално “Пльокнах” отгоре този крем, поръсих с канела и ахнах. “Капучиноооо!” Точно тогава фитилът ми се запали и усетих, че това е моето нещо. Възможността да изразя любовта си към кухнята.
Няколко месеца по-късно напуснах работата си, с последната си заплата открих фирма и платих на счетоводител да осчетоводи този факт и се впуснах през глава по един дотогава неотъпкан път.
Помня първото си участие на Хенд мейд фест, всички се спираха и радваха на свещите ми – капучино, къпкейк, но никой не ги купуваше, снимаха ги, правеха се, че ги изяждат, но не ги искаха. Реакцията беше следната “Никога не бих си взела подобна свещ, ще си разваля диетата”. Тогава си казах “Ирина, светът не е готов за откачените ти идеи! Трябва му време, за да ги приеме и опознае, имаш мисия”.
С постоянство и търпение, свещите без калории, засищащи сетивата по друг начин, станаха познати и не толкова страшни, а аз започнах да обикалям базари и да ги популяризирам, както и да експериментирам с нови техники, похвати и да не спирам да надскачам себе си. Сега се срещат навсякъде и някак си се възприемат по-лесно от обществото.
Поканиха ме на един занаятчийски базар в Стара Загора, за който трябваше да покажа, че съм член на Занаятчийската камара. Свързах се с Камарата и една дама ми каза, че Свещолеенето е отстранен занаят, защото никой не се занимава вече с него. Стана ми много тъжно. Насочиха ме към един майстор в Бургас, който буквално ми се изсмя по телефона, когато чу, че се занимавам със свещолеене. “Свещи? Ама някакви ароматни ли, какво?” …” Ами ъммм, моите свещи са като десерти..”
“Е, добре, щом сте решила, ще трябва да ни покажете какво можете”. Записаха ме в “Художествено леене”, беше най-близко до Свещолеенето, а и както казаха моето си е жива скулптура. Отидох на базара, документа си свърши работата, но нещо вътрешно ме чоплеше.
Не можех да спра да мисля за това, че моят занаят го няма. Тогава си поставих нова цел – да го върна! “Как така отстранен занаят? Трябват ни още свещари. Имам нова мисия”
Тогава фитилът ми загоря двойно по-силно и от тогава не е спирал нито за миг. Исках да съм част от нещо по-голямо, исках да спестя запушени мивки, съсипани материали, спукани съдове на тези като мен, които не знаят какво правят, но искат да го правят. Исках да имам принос към този занаят. Исках да си имам и компания, да мога с някой да се главоблъскам заедно. Започнах да организирам уъркшопове и да срещам изключително вдъхновяващи и интересни хора. Част от тях разнообразиха деня си с нещо ново, измайсториха нещо за любим човек. А друга част продължиха да се развиват и създадоха собствени линии свещи, свещи, на които истински се възхищавам.
И така 6 години по-късно, над 250 курсиста в Gancini Candles Academy и близо 4K любители и производители на свещи в България (информация от любима свещарска група във Facebook), се озовавам в ситуация, в която трябва да обяснявам, защо си обучавам конкуренцията и си давам занаята.
Не, скъпи приятели, НЕ обучавам конкуренция. Обучавам си колеги. Скучно е да си сам. Неинтересно е да нямаш конкуренция и да се състезаваш със себе си. Лесно да е си добър, когато нямаш конкуренция. Предизвикателството е да си добър въпреки нея.
Знанието трябва да се предава!!! Ако не се предаваше, нямаше да можем нито да пишем, нито да четем и още щяхме да си плащаме с жито и овце. Аз имам лична мисия и тя е да върна Свещолеенето като занаят в България. И ако съм успяла за всички тези години да запаля фитила поне на един от вас и съм го вдъхновила да се занимава със свещолеене, то аз съм безкрайно щастлив човек и горд представител на този забравен занаят.
Благодаря на всички, които срещнах през тези години, всички, благодарение на които този път беше освен труден, много приятен. Всички, които ме вдъхновяваха, предизвикваха и дори подценяваха. Тази година Gancini става на 10г и това нямаше да е възможно без вас!
Всеки, който иска да се потопи в този свят, може да се свърже с мен в Gancini Academy
