Ех този соев восък, бе! Защо е толкова модерен?
Соев сос, соево мляко, соево сирене, соева кайма… соев восък, соеви свещи! Ех тая соя, бе! Защо е толкова модерна? Па и скъпа на всичкото отгоре!
Преди време вечерях с най-добрия ми приятел и очарователната му половинка и ме попитаха защо не работя със соев восък, стигайки до закачливото заключение, че не съм в Тренда.
Напереното ми АЗ веднага се изръби подобаващо “Аз трендовете ги създавам, не ги следвам”, фръц! След като спряхме да се хилим, последва въпросът защо е толкова модерна соята в крайна сметка.
Винаги съм била ЗА честната игра. Не веднъж открито съм коментирала капаните на съвременния маркетинг и съм заставала твърдо зад позицията, че съм абсолютно против печеленето на пари, на гърба на незнаещия. Това няма да се промени!
Не понасям излишното суетене и величаене около всъщност не толкова значителни неща или изкуствено създадени значения.
През последните години посветих голяма част от времето си на това да обучавам себеподобни, да предавам знанията си и да си създам армия от колеги. Причината обаче да напиша тази статия не е с цел обучение на колеги, а с цел да запозная вас, моите, нашите клиенти.
Днес ще ви разкажа за новите трендове…или поне нови в България и ще разбуля няколко мита, дори с риск да разлая кучетата. Ще снеса информация “от кухнята” или поне начина, по който аз я възприемам и прилагам в продължение на близо 15 години в моето производство.
Та… соевият восък.. Защо е толкова модерен?
Версия 1:
Соята е доминиращо маслодайно семе в САЩ и представлява 90% от производството на маслодайни култури в страната. Близо 35 милиона хектара са предназначени за засаждане на соя в САЩ, а годишното производство варира между 80 и 110 милиона метрични тона. С 42% пазарен дял, САЩ е най-големият износител на сурова соя в световен мащаб.
Какво общо има това със свещите?
Когато аз започнах да правя свещи, отидох в Джъмбо, купих 2-3 пакета чаени свещи, разтопих ги на водна баня, запуших мивката, но в крайна сметка сътворих някакво недоразумение, което все още краси банята на същия онзи най-добър приятел от по-горе. Завъдила е някаква нова форма на живот, но това е друга тема, не коментираме, все пак е на 15г.
Pinterest нямаше, Instagram също, Facebook прохождаше и се ползваше за гледане на ферми, за преглеждане на профили на гаджета от едно време, да видиш кой е побелял, кой с шкембе, такива работи. А хоби групи пък изобщо да не говорим, дали изобщо имаше такава опция. И аз като всяко неразбиращо хлапе мазах, капах и те така. После се свързах с моя доставчик и едно много търпеливо момче ми отговори на всички малоумни въпроси, подплатено с документи и в крайна сметка ми даде палмов восък. И аз си намерих начин да го подчиня, да му извадя пълния потенциал, за да прави каквото аз искам и така до ден днешен.
Обаче днес не е така, днес всеки, който реши да прави свещи, има достъп до всякаква информация. Къде вярна, къде не, но има информация. Има и суровини, много суровини. Много смеси, много нещо. С търсенето се увеличава и предлагането. Напълно естествено е в днешно време, ако решиш да правиш свещи да отвориш социалните мрежи, да разцъкаш за идеи в Pinterest или Instagram, да видиш хората по света какви ги вършат. И къде попадаш обикновено… при колеги в САЩ. С какво работят те според вас? Със соя, разбира се. То оставаше да не я ползват, имат толкова много. При тях това е най-достъпната суровина. Помня разговор от преди 7-8г с една дама в САЩ, която ми обясняваше как мечтае да работи с палмов восък, но там е много скъп, за разлика от соята, която се намира за 1-2 долара/кг. Аз споделих, че много искам да работя със соя, но тук е около 25лв/кг (по онова време) и се ползва основно за козметика, даже трудно се намира едрова цена. Сега в България соя да искаш – всякаква соя, каквото искаш, това прави, направо да ти продума. Палмовия восък и други растителни алтернативи останаха на заден план, защото не се говори толкова за тях. С други думи видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак. Соята е издигната на пиадестал, но за съжаление съпоставена с грешен конкурент…
Версия 2:
Соев восък Vs. Парафин
“Соята е натурална, а парафина токсичен!” Анатема!
Соевият восък е вид растителен продукт, който се получава от хидрогениране на маслото в соевите зърна. Като чиста суровина (изключително мек и мазен), намира широко разпространение в производството на свещи чрез метода на Пълнене (melt and pour) и е подходящ за свещи в контейнери (съдове).
Парафиновия восък е нефтен продукт, съставен е от нормални неразклонени въглеводороди и минимални количества разклонени въглеводороди. Изключителната му твърдост и факта, че е работено много по него през годините (да капе, да не капе, да е лъскав, матов, с мотъл ефект, с рустик ефект) го прави най-разпространената суровина за изработка на свещи по метода на Леене (свободно-стоящи калъпени свещи) и за Карвинг свещи. За тези, които искат да работят с него. И не, не е евтин. Восъка не се избира по цена, а по предназначение. Поне не и при нас дребните риби. Ние получаваме отстъпки само ако купим 1 тон восък. За Китай не знам.
Съпоставката на две несъпоставими суровини, сама по себе си е нелепа в съзнанието на всеки производител на свещи, който има поне малко базови познания в областта. Двете суровини са като Ин и Ян. Едното е меко, мазно, прилепва прекрасно по стените на съда, ако знаеш как да работиш с него, реже се с нож, а другото е твърдо и трябва да го блъскаш с чук, за да го натрошиш на малки парченца.
Бих искала да отворя една голяма скоба и да ви кажа, че няма суровина на пазара, няма регулиращ орган, който би допуснал да се произведе и предлага суровина на пазара, която да не е минала всички необходими тестове – за изпарения, за саждене, отлагане във въздуха и ако парафина е толкова вреден, колкото е и анатемосван, сигурно производителите на парафин, всяка година щяха да погребват служителите си.
Апропо натурално е всяко нещо, което “берем” от природата без човешка намеса. В този ред на мисли петролът дали и той не е натурален? Виждате ли как разни думички ни се набиват в съзнанието толкова години, че сме ги приели за нещо изключително уаууу. Докато работех в кухня, пуснах един шоколадов десерт без глутен и се почна “ама веган ли е?”, “суров ли е?”, “Кето ли е?”. Не, приятели, това са много различни понятия. Имаше половин килограм шоколад и още толкова захар и краве масло в него, просто нямаше брашно и то защото исках да е по-сочен. Същото е и със свещите, като се каже натурално… мед ни капе от устата.
Ама на моменти ние сме си виновни, да ви кажа, ние сме лапни шарани. Понякога си го заслужаваме. Онзи ден си купих веган овесени ядки и още не мога да разбера защо те са веган, а другите по-евтинките не са, сигурно са от нещастни кокошки, знам ли.
Не ме разбирайте погрешно, не съм ЗА парафина, но не съм и против. Избягвам го, защото не ми върши работа, но го ползвам в редките случаи, в които ми се налага. Против съм цялата тази истерия, на която съм свидетел през последните години. Материалът се избира не по модерност, а спрямо вида свещ, която искаш да произведеш. Като не искаш да ползваш парафин, не ползваш. Взимаш си соята и я ползваш по предназначение.
Соевия восък спрямо парафина си има своите растителни предимства, но както споменах е само един вид растителен восък. А такива на пазара има много – има палмов (който се добива от преработка на палмово масло, извлечено от плодовете на палмата, не се изсичат гори, спокойно WWF), има кокосов (извлича се от месото на кокосовия орех), рапичен (получава се посредством втвърдяване на рапично масло), слънчогледов (от преработка на слънчогледово масло), карнауба (още един вид палмов восък, добива се чрез сушене и пресоване на листата на бразилската палма Карнауба, познат като “кралицата на восъците”), канделила (добива се чрез обработка на листата и стъблата на растението канделила)… с други думи соевият восък е супер на фона на парафина, но не може да стъпи на малкото пръстче на други растителни восъци, много по-достъпни по нашите ширини, нито може да се справи самостоятелно със задачите на парафина и неговите растителни (палмов стеарин, рапичен восък..) или животински (пчелен восък) алтернативи.
Понеже е много модерна и растителна..и до голяма степен именно поради тази причина е и адски скъпа, тя трябва да може да прави всичко – да е хем достатъчно мека, за да полепне прекрасно по стените на съда, да гори бавно и равномерно, да е кремообразна, за да правим сметани с нея, но това не е достатъчно. Искаме освен това да има твърдостта на парафина, за да си леем свободно-стоящи свещи ( всички там голи тела, топки, зайчета и малинки, боровинки и т.н. ) Да можем да я извадим от молда и да остане самостоятелна, да не се разтича като палачинка, ако създателя се сети да я запали, преди да я продаде и даже да не капе? Е как да стане? Една суровина, пък да я ползваме за изработка на свещи по няколко технологии?
Когато водя обучения, обикновено говоря за основни суровини и техните плюсове, минуси, за какво стават, за какво не стават, как да ги подчиним, какво да им добавим. Рядко си позволявам да коментирам восъчни смеси, защото има огромно разнообразие на пазара и въпреки, че съм ги пробвала почти всичките и продължавам да тествам нови разработки, няма как да имам поглед върху всяко пликче, на което пише “восък за свещи”, нямам и желание.
Основната суровина соев восък е мека, мазна, пристига в едни огромни калъпи по 25кг и си я режеш с нож, като меко масло. Ако ти се дават повече пари, може да си я вземеш и на люспи, но там 1кг е 800мл в течен вариант и си още по-прецакан, но както се казва “имаш пари – харчи си ги”. Капризна е, трябва да следиш температурата на топене, на изливане, температурата на съда, на помещението, да й баеш 48ч, надявайки се да не побелее, да не заскрежи, кучка си е, трябва много да се занимаваш с нея. Аз знам как, защото чистият палмов восък е същият дявол. Затова има и много блендове на пазара. Блендът е чудесна предпоставка да вдигнеш цената на суровината, а после и на продукта. Има Бленд с кокос, има с рапица, има с парафин, да, точно така с парафин, нали нещо трябва да даде тази твърдост. Обикновено на пликчетата отзад пише “втвърдител” или тези, които чак от Амазон поръчват (additives). Восъците могат да се смесват всякак, зависи с каква цел и какво искаш да постигнеш. Можеш да добавяш и масла, кокосови, бадемови, има си чалъми и ние ги знаем, нищо че не пишем за тях.
Това, което се надявам да ви стане ясно от последните редове е, че 100% соев восък за свободно-стоящи свещи няма. Добавките го втвърдяват – в най-добрия случай добавката е на растителна основа – палмов стеарин или рапичен восък, в най-лошия, за всички притеснени, добавката е парафин. Аз не правя свободно-стоящи свещи, защото са ми скучни, но ежедневно получавам запитвания мога ли да направя от чист соев восък и понеже не аз, а самият восък не може, се налага да се обяснявам, като ученичка на първа среща защо всички други могат, а само аз не мога. Ми… е, така, просто не искам, на инат го правя, може пък и наистина да не мога, сигурна съм, че веднага ще се намери кой да ме обори. Не искам да хабя и пчелния восък, защото е ценен ресурс. Сърце не ми дава. Особено пък да го оцветявам и ароматизирам, това си е живо престъпление. Между другото не всеки жълтеничкав восък е пчелен, има много оцветени на пазара….
В моето производство често ползвам смеси, някои аз си ги правя от основни суровини, други ги взимам готови от моя доверен доставчик, винаги придружени със сертификати за съответствие на материала. Залагам на растителни восъци, защото са по-меки и мога да правя кремове с тях. Сега съм обсебена по една нова разработка, българска при това, RAL сертифицирана даже! С палмов, соев, кокосов и рапичен восък. Уникална е. Да, да, има соя в него, влизам и аз в Тренда хахахааа. Мисля и за нас, и за вас и за природата. Просто се усещам, как никога не съм наблягала на това в постовете си, разчитайки на това, че който има интерес да разбере с какво работя, винаги може да ме попита или да прочете етикета.
Обичам да правя свещи! За мен това е призвание. Не е еднодневно хоби. Всяка една суровина, която пристигне в ателието ми е придружена с документ. Всяка една суровина се тества до безкрай, докато АЗ не съм доволна от нея. Всеки нов модел свещ се тества и от мен, и от мои близки, преди да допусна да се изложи за продажба. Именно при тези тестове променям голяма част от първоначалните си идеи. Затова и не бълвам нови и нови свещи всяка седмица, ще ме прощавате, несериозно е и безотговорно. Защото за мен е важно не само да е хубава. На мен оправданията от сорта на “ама тя е декоративна” не ми минават. Има ли фитил, значи е свещ. Важно е да гори добре, важно е да има наситен, но и ненатрапчив аромат, важно е да не нагрява повърхностите в дома ви, да не сажди фитила, да не се опушва съда, тавана, да можем да я опаковаме (да и с тези неща се съобразяваме), да достигне до вас цяла и в прекрасен вид. Ей тези неща са важни, те обикновено остават зад кадър, защото не са ваша работа, а моя!
Няма да ви напиша, че восъка е бананов и елфи са го брали от палми в Родопите, докато самодиви са пресовали мед от кокичета, за да направят естествен аромат на тирамису, а фитила е неизбелен суров памук, пък кутията е рециклирана. Между другото “гел восък” и “смес от минерални масла и полимерна смола” е едно и също, просто второто звучи по-fancy и по-скъпо.
За мен това са пълни глупости и трикове, които ви карат да купувате повече. За мен това означава, че няма значение какво е вложено в свещта, а какво ви е казано, че има. За да прибегна до такива евтини номера, означава, че не съм си свършила работата. Не разчитам на напудрени думи, работата ми, постоянството ми и идеите ми, казват достатъчно и за мен и за продуктите ми. Това няма да се промени! Купувайте само ако искате и ви харесва!
Благодаря ви за вниманието!
Ирина Йорданова
